rozita-p (Росица)
120 1324
14 апр. 2011 г., 16:53

Чакай ме 

  Поэзия
1333 0 18

 

Чакай ме, лято, ще дойда. Залутах се малко,

беше отдавна, но още ме помниш, нали?

Пътят бе дълъг, а времето някак печално

се  умълча по последните мои ъгли.

 

Чакай ме, лято, спусни милостиви къдрици

с мирис на сол като скреж по заспало стъкло.

Още в гласа ми насън пърхат прелетни птици,

още под пръстите стапя се кожа от бронз.

 

Чакай ме, лято. Отвътре все още е тъмно,

в мен още стискат очи неродени слънца,

но ще изгреят под клепките ириси в жълто,

ще те настигна по босия пясъчен бряг.

 

Чакай ме, лято. Когато отново сме двама,

пак ще те вкуся по-жадна от юнския дъжд,

пак ще съм Джени, и никога, никога няма

без теб да бързам във старата цъфнала ръж.

 

© Росица Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??