Чакам...
Чакам... крачки отмервам във търсене.
Блага дума издумана покривало за раните,
колкото синапено зърно вярата в мене.
Чакам го да порасне, а пръскат се мислите.
Не дочакала свивам в косите си вятъра,
на високо го двигам до небето да стигне.
Срещу бурите очите си вдигам с надеждата,
непоникнала истина, някога да израсне.
Ситня във времето. Звук от скъсани струни,
като огън небето, зачервено от плакане.
Във душата ми свива безпросторни посоки,
и гнездят мисли. Уморих се от чакане...
В шепи събирам на сърцето въпросите.
На очите пътеките - ненамерени истини.
След песентта на сълзите, моля звездите
посятата вяра, да израстне след бурите.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Красиво!
От малкото синапено семенце , става много голямо дърво.
"Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите , хлопайте и ще ви се отвори, защото който иска получава, който търси намири и онзи който хлопа ще му се отвори" -
Много хубав стих, Джейни!!! Поздрави!!!
-
Красиво,истинско и точно
-
Много тъга, много мъка има в думите ти...
Поздрави!
(оправи 'двигам'
-
браво, Джейни!
-
Запазила си надежтата!
Много хубав стих!!!
Поздрави, Джейни
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Хлопам Естир. Бог е истинен и аз вярвам във словото му!
И пазя зърното в душата си, като зениците на очите си!