Apr 29, 2006, 1:52 PM

Чакам те

  Poetry
1.2K 0 1

Толкова сили, страст и копнеж
събирам сама във зимния скреж.
Усмивка, на мене единствено нужна,
жива съм още, желая те - да.
Толкова страст и сила побра
моята тъжна усмивка една.
Усилие, проумяно от мене едва,
с което ще влея огън в кръвта.
Ще чакам, но без да смразявам страстта,
с душа, излязла трудно от пепелта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емили All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...