Чаша горчивo кафе
Налей ми чаша кафе!
И моля те, нека е черно и гъсто!
Без захар, тръпчиво кафе.
Ще го преглътна дори да е късно.
Налей го! Недей да стоиш!
И по-страшни неща съм изпила.
А глътки недей да броиш!
Ти знаеш ли колко съм скрила?
Единствено с малко любов
ти черното би ли подправил?
Но нямаш ли сила, недей,
все пак кафето направи.
© Сабина Петрова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
