Aug 22, 2009, 10:39 AM

Чаша пенливо вино и резенче слънце... 

  Poetry » Love
953 0 15

Солени бяха днес

морските пръски

като сълзите в гърлото,

давещи горчиво.

Кротките вълни боляха,

люлеейки спомена

за отминалите дни.

Намигат светлините,

на поредната отлитаща мечта.

Отмятам немирния кичур

и махвам тъжно с ръка.

Пред чашата пенливо вино,

подпряла умислено глава.

Като броеница думи нижа

- зная, за кратко е това.

Да мога някак  да заспя...

... времето да отлети

като буря лятна в нощта.

Прегръдката ти топла

да пресуши ...

сълзите напиращи

в утринта.

... Скърца по листа перото,

послание за теб реди,

над белите облаци

виждам заревòто...

Новия ден се роди!

 

22.08.09г

Италия

© Татяна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??