Чаша пенливо вино и резенче слънце...
Солени бяха днес
морските пръски
като сълзите в гърлото,
давещи горчиво.
Кротките вълни боляха,
люлеейки спомена
за отминалите дни.
Намигат светлините,
на поредната отлитаща мечта.
Отмятам немирния кичур
и махвам тъжно с ръка.
Пред чашата пенливо вино,
подпряла умислено глава.
Като броеница думи нижа
- зная, за кратко е това.
Да мога някак да заспя...
... времето да отлети
като буря лятна в нощта.
Прегръдката ти топла
да пресуши ...
сълзите напиращи
в утринта.
... Скърца по листа перото,
послание за теб реди,
над белите облаци
виждам заревòто...
Новия ден се роди!
22.08.09г
Италия
© Татяна All rights reserved.
