Чашата на половина пълна
„Чашата на половина пълна” -
така твърди оптимистичния човек.
А аз що мога да направя, за да си те върна?
Как оптимизъм в себе си да нося,
щом не е до мен любимият човек?
И пак очите си затварям,
и пак на ум минутите броя,
безмълвно името му аз повтарям,
защото на глас не ще го произнеса.
„Чашата на половина празна” -
така твърди песимистичния човек,
този, който без дори да ме погледне, тръгна
да търси нови чувста.
Нека пътят му е лек!!!
Аз някой ден ще се обърна
и ще си спомня с усмивка за това.
Ще взема куфара и ще си тръгна,
за да усети той какво е да живееш в празнота.
© Полина Петкова All rights reserved.
