„Чашата на половина пълна” -

така твърди оптимистичния човек.

А аз що мога да направя, за да си те върна?

Как оптимизъм в себе си да нося,

щом не е до мен любимият човек?

И пак очите си затварям,

и пак на ум минутите броя,

безмълвно името му аз повтарям,

защото на глас не ще го произнеса.

„Чашата на половина празна” -

така твърди песимистичния човек,

този, който без дори да ме погледне, тръгна

да търси нови чувста.

Нека пътят му е лек!!!

Аз някой ден ще се обърна

и ще си спомня с усмивка за това.

Ще взема куфара и ще си тръгна,

за да усети той какво е да живееш в празнота.