Часовниците на арменеца
"...И Батюшкова мне противна спесь:
"который час?" - Его спросили здесь,
А он ответил любопытным: "вечность".
Осип Манделщам
Стрелките над морета –
синьо време.
“Да спрем! За
няколко секунди
само!
Да влезем
в този
антиквариат...”
Часовници -
различни,
но еднакви –
отмерващите всяко време –
часовниците и арменецът...
Усмихва се човекът
на човеците.
Усмивката е топла,
като времето...
И кани ни да
поразгледаме...
Часовници -
навсякъде
и всякакви...
И дървени ,
и сребърни ,
и позлатени.
Часовниците на арменеца...
Той е стар.
Брадата му е чак до кръста...
До кръста ...
пътят ни е кратък...
Или е дълъг
пътят ни ...
А времето?!
Стрелките обикалят
в кръг.
И днес не виждам
върху Слънцето,
забързания циферблат.
Часовниците са стотици -
магазин ...
И всичките са живи –
няма спрял.
Арменецът,
на лакътя
си се подпрял.
Косата му е бяла,
като времето...
Усмихва ни се този старец,
за нещо си замислен
се усмихва.
И сякаш не продава
в антиквариат,
а е дошъл
от Горе...
Ангел.
Човекът тихо
ни напомня:
“Часовниците никога
не спират.”
А ние?
Ние бързахме ли?
Нека поостанем!
Сред дървените
циферблати,
до ангела,
с брадата
бяла...
И идват вековете бавно,
и виждам планини
непроменени,
ята отлитащи
далече...
Стрелките над моретата
изчезват...
Не бързаме,
излизаме
и се поглеждаме.
- Красива си,
не ти ли казах?
И смееш се:
- Но, преди колко време ?
Вървим по старите павета -
нагоре ,
в Пловдив,
към тепето.
И маха ни
един арменец...
И смеем се,
във синя
Вечност...
"который час?" - Его спросили здесь,
А он ответил любопытным: "вечность".
Осип Манделщам
Стрелките над морета –
синьо време.
“Да спрем! За
няколко секунди
само!
Да влезем
в този
антиквариат...”
Часовници -
различни,
но еднакви –
отмерващите всяко време –
часовниците и арменецът...
Усмихва се човекът
на човеците.
Усмивката е топла,
като времето...
И кани ни да
поразгледаме...
Часовници -
навсякъде
и всякакви...
И дървени ,
и сребърни ,
и позлатени.
Часовниците на арменеца...
Той е стар.
Брадата му е чак до кръста...
До кръста ...
пътят ни е кратък...
Или е дълъг
пътят ни ...
А времето?!
Стрелките обикалят
в кръг.
И днес не виждам
върху Слънцето,
забързания циферблат.
Часовниците са стотици -
магазин ...
И всичките са живи –
няма спрял.
Арменецът,
на лакътя
си се подпрял.
Косата му е бяла,
като времето...
Усмихва ни се този старец,
за нещо си замислен
се усмихва.
И сякаш не продава
в антиквариат,
а е дошъл
от Горе...
Ангел.
Човекът тихо
ни напомня:
“Часовниците никога
не спират.”
А ние?
Ние бързахме ли?
Нека поостанем!
Сред дървените
циферблати,
до ангела,
с брадата
бяла...
И идват вековете бавно,
и виждам планини
непроменени,
ята отлитащи
далече...
Стрелките над моретата
изчезват...
Не бързаме,
излизаме
и се поглеждаме.
- Красива си,
не ти ли казах?
И смееш се:
- Но, преди колко време ?
Вървим по старите павета -
нагоре ,
в Пловдив,
към тепето.
И маха ни
един арменец...
И смеем се,
във синя
Вечност...
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
