henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

Слаб съм 🇧🇬

Слаб съм, мислиш,
недодялан камък.
Пия, казваш,
пуша много.
Поне пиши, ...

henryoliver

Poetry » Other

2020-01-17T21:11:24+02:00 930

Моята мечта 🇧🇬

Тя, моята мечта не е голяма.
Тя сбира се във всяко джобче.
На малкото дете във джоба,
във джоба на дебелия с кожуха.
И сбира се в една прегръдка. ...

henryoliver

Poetry » Other

2019-11-23T22:47:21+02:00 1.4K 2

True Parable 1 🇧🇬

True Parable 1
И в един ден от лятото придойдоха много хора в града.
Непознати и дрипави,
гладни и жадни и
чакаха царя до нощес. ...

henryoliver

Poetry » Other

2019-11-17T08:20:46+02:00 866

Отивам си 🇧🇬

Отивам си целият.
Не го усещаш,
И толкова празници...
Не остават за мене.
Не трябва да си хирург, за да знаеш, ...

henryoliver

Poetry » Free verse, Other

2017-05-14T22:25:39+03:00 1.2K 1 4

Това не е писане 🇧🇬

Април е месец на промени,
проблемен ми е твоя статус.
Виж в пощенската си кутия,
може да имаш писмо от някой.
Като погледна навън ми става тъжно. ...

henryoliver

Poetry » Free verse, Other

2017-04-20T20:45:05+03:00 1.2K 2 8

Моят дух 🇧🇬

Моят дух.
Той не стига далеч:
От терасата – в спалнята – банята,
От терасата – в спалнята – в банята.
От терасата вижда спалнята, ...

henryoliver

Poetry » Other

2017-02-05T19:00:27+02:00 963 1 3

... 🇧🇬

Смъртта е плоска,
Гадна, без вяра,
Ужасна, без праг –
Тягостна, без вас –
Трябваща, ...

henryoliver

Poetry » Philosophical, Civic, Other

2016-05-07T10:48:15+03:00 1K 1

Подарък играчка 🇧🇬

Подарък играчка
Сине, твоята пушка наистина ще ни убие.
Толкова е голяма за твоите ръце.
Толкова е шумна за ушите ни.
Защо ти е тази пушка, сине... ...

henryoliver

Poetry » Civic

2016-01-18T14:33:40+02:00 933

* * * 🇧🇬

Стар гълъб
Аз съм стар човек, а гълъбите са стари гълъби.
Не пускам бели гълъби, защото наоколо няма такива.
Обаче в кенефа ми на месец се заклещват два-три.
Не зная защо се заклещват, но ми говорят нещо като „не съм добре, братле!”. ...

henryoliver

Poetry » Other

2013-02-08T11:16:22+02:00 1.3K 2

Сам 🇧🇬

И съм сам
в запушеното си легло
и крясъци съседски чувам.
А то, задъненото ми легло,
иска, иска пикнята ми. ...

henryoliver

Poetry

2011-12-10T01:24:20+02:00 1.5K 7

Ще погаля 🇧🇬

На Оги
Ще погаля клепачите с устни,
вътре, в синята нощ.
Ще погаля косите ти с устни,
тихо, в тихата нощ. ...

henryoliver

Poetry

2011-07-28T22:27:02+03:00 1.4K 4

Тихо 🇧🇬

Вятър върти се в себе си.
Сливат се ниски облаци.
Реката, водата сива е -
започва да капе тихо...
Кучета лаят някъде, ...

henryoliver

Poetry » Landscape

2011-05-26T11:58:47+03:00 1.5K 10

Този град 🇧🇬

Този град е малък за всички ни.
В асансьора мирише на плъхове.
Пролетта преподписала договор,
за последно пропява за мъничко.
Този... е отчайващо мъничък – ...

henryoliver

Poetry » Other

2011-04-19T22:15:16+03:00 1.3K 2

Болка 🇧🇬

Когато ти умират клетките, боли!
И то – съвсем физически, боли.
Главата ти е рудник!
Главата ти е болката
дори, ...

henryoliver

Poetry

2011-01-27T22:06:49+02:00 1.4K 6

Валериан 🇧🇬

Валериан.
В цялата стая мирише на валериан.
Ръцете ми миришат на валериан.
И на прогнили гардероби,
на нафталин... ...

henryoliver

Poetry » Other

2010-10-09T22:39:09+03:00 1.5K 6

С Б. във Филаделфия 🇧🇬

Седим си с Б. в онзи бар във Филаделфия.
Те се помнят един друг, барът за мен не знае нищо.
Но е приятно.
Запушен до... колкото да не припаднеш
или да получиш удар от нещо... ...

henryoliver

Poetry » Other

2010-09-15T22:33:41+03:00 1.3K 4

Тишина 🇧🇬

Мрачно е времето – като гробище.
Земята прикрива сълзите си.
Попиват в пръстта ярки спомени,
Тиха е в стаята
есента. ...

henryoliver

Poetry » Other

2010-09-04T23:44:53+03:00 1.4K 8

Грозният човек 🇧🇬

Чувам децата навън -
играят и викат,
а в мен е обратното - викам,
опитвам да играя,
вътре съм ...

henryoliver

Poetry » Other

2010-07-07T23:07:29+03:00 1.4K 5

Кратко 🇧🇬

Слушай това езеро –
говори.
Слушай устните му –
мълчат.
Живей със себе си – ...

henryoliver

Poetry » Other

2010-06-27T22:40:31+03:00 1.4K 6

Раздяла 🇧🇬

И нищо няма да е същото –
и нищо няма да се върне.
Виновният ще влезе и ще мрънка,
че нещо е изперкал във съня си.
И всичките ще сме съгласни – ...

henryoliver

Poetry » Other

2010-04-22T16:07:18+03:00 1.7K 1 20

Пръсти 🇧🇬

На пръсти се броят важните неща.
Пръст, пръст... аз, пръст, пръст.
Пръст, пръст... ти, пръст, пръст.
Тя е стискане на палци –
събиране на пръсти. ...

henryoliver

Poetry » Other

2010-04-13T10:38:13+03:00 1.5K 10

Вярата 🇧🇬

Прозорецът грачи и грачи.
В снега е моята неактивност.
В снега е моята сляпа личност –
невиждаща...
невидяна. ...

henryoliver

Poetry » Other

2010-03-03T17:46:04+02:00 1.4K 8

Поне десет минути 🇧🇬

Поне десет минути мълчание...
Поне десет минути любов.
Поне десет минути с детето си.
Поне десет минути със теб...
Поне малко със твоето чувстване. ...

henryoliver

Poetry » Other

2010-01-31T12:35:47+02:00 1.7K 2 6

Вие питате, ние умираме 🇧🇬

Вие питате, ние умираме.
Непрестанни въпроси –
Въпроси без отговор.
Безсловесно влюбване –
Никакво отговаряне. ...

henryoliver

Poetry » Other

2010-01-07T17:37:58+02:00 1.4K 7

Да попия 🇧🇬

Да попия от мръсотиите на целия свят?
От помията на всички пикни?
На всички разорани ниви на
китайци
и от всички самоубийства на ...

henryoliver

Poetry » Other

2009-12-27T01:06:33+02:00 1.4K 8

Когато се разплакаха прозорците 🇧🇬

Когато се разплакаха прозорците,
комините запалиха цигари.
Събраха се проблемите във кръчмата
и виното въздъхна тихо в чашите.
Отдавна хората не бяха си говорили ...

henryoliver

Poetry » Other

2009-11-12T21:13:00+02:00 1.6K 1 12

Есенните клони 🇧🇬

... И клоните ми да се влеят във калта,
в земята и да станат
кал...
Есенните клони на света
си нямат никого и нищо. ...

henryoliver

Poetry » Other

2009-10-14T00:19:07+03:00 1.6K 9

Човекът, който запали листата 🇧🇬

Човекът,
който запали листата
не е големец,
не е някой, за когото сме чували -
художник не е, нито важен си някой ...

henryoliver

Poetry » Other

2009-10-07T15:01:59+03:00 1.8K 1 21

Ти трябва да си лягаш 🇧🇬

Ти трябва да си лягаш, миличка.
Ти трябва да си лягаш...
Мъглите спускат се над теб...
Мъглите спускат се.
Ще те целуна и ще ти говоря... ...

henryoliver

Poetry

2009-09-16T22:54:27+03:00 2.5K 2 13

На земята 🇧🇬

Седнах след това до онова дърво
на "Витошка" и "не знам си коя" и просих
с една бира в ръка
но ти я знаеш бирата - ти ми я даде
звънях на хилядите хора в живота ми и всички ми казаха "обичам те" ...

henryoliver

Poetry

2009-08-23T22:43:55+03:00 1.4K 9

Прилича на болка 🇧🇬

Прилича на болка... Рано е.
Сълзи затварят прозорците.
Океани въртят се в себе си...
Думи увяхват във надписи.
Прилича на трясък... Крясъкът! ...

henryoliver

Poetry » Other

2009-08-08T12:31:48+03:00 2.3K 1 25

Летен следобед 🇧🇬

Летен следобед.
Идеалното време да чакаш любимата си на Паметника.
Любими чакат други любими,
не толкова любими, или съвсем нелюбими.
Идеалното място да си пробиваш ушите с бели слушалки, ...

henryoliver

Poetry » Other

2009-07-17T15:11:04+03:00 1.5K 15

Поне ден 🇧🇬

И ето, отново се съмна
над дневните покриви.
Мокро е.
Със нощта и сънят ми потъна –
и литнаха черните с човките. ...

henryoliver

Poetry » Other

2009-07-12T15:45:12+03:00 1.5K 10

Под Космическото Отгоре 🇧🇬

Космическото звездно отгоре.
Тихият вятър между пейките.
Усещането на главата и тялото,
че си в нещо
чудесно. ...

henryoliver

Poetry

2009-07-07T15:00:08+03:00 1.4K 11

Смеховете на залеза 🇧🇬

Става тихо.
Клоун излиза. Държи огромна
черна жалейка.
Картон, продължително оцветяван картон.
Картонено слънце в джобовете. ...

henryoliver

Poetry » Other

2009-07-01T10:30:53+03:00 1.3K 7

Нямам 🇧🇬

„А как мечтаех с тебе да достигна..."
Д. Дебелянов
Слаб съм.
Много слаб, страшно слаб!
Нямам никого. ...

henryoliver

Poetry » Other

2009-06-28T12:03:06+03:00 1.7K 7

Eдно пулсиращо тяло 🇧🇬

Едно пулсиращо тяло.
Сърцето крещи в черепа.
Сърцето крещи, лази
по ръцете,
по краката. ...

henryoliver

Poetry » Other

2009-06-16T01:04:30+03:00 1.4K 9

Пролет 🇧🇬

Тя, пролетта не дойде весело.
Тя върна ми студа
заслужен.
Погребах всичките мечтания.
Ковчегът в ямата! ...

henryoliver

Poetry » Other

2009-04-11T08:20:31+03:00 1.2K 9

Вратите на времето 🇧🇬

Проскърцаха пак вратите на времето -
мигът увисна в междучасие.
А колко, пич, боли студът...
Не знаеш? Нека ти разкажа...
Да кажем, съм в четвърти клас. ...

henryoliver

Poetry » Other

2009-04-01T06:53:16+03:00 1.4K 9

Искам 🇧🇬

Не.
Не искам да бъдеш различна.
Различността не променя.
Просто искам да бъдеш жената,
дето мен ще превърне в ...

henryoliver

Poetry » Love

2009-03-13T23:32:41+02:00 1.5K 17