Nov 17, 2012, 3:14 PM

Часовникът 

  Poetry » Phylosophy
454 0 2

Разпадна се часовникът,

оставиха го цифрите,

отчупи се парче от циферблата -

и само още надписът 

проблясваше с  позлата.

Стрелките му с въжета вързах 

и се опитах да ги завъртя,

но те, ръждясали, се изкривиха -

надолу полетяха и изтрополиха!

Посоката обърках - 

болезнено разбрах, че няма да го върна

аз само исках времето предишно пак да зърна...

 

 

© Теодора Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??