Часовникът тик-така...

Feb 25, 2007, 6:56 PM

Poetry

1081 0 3

Часовникът тик-така

Часовникът тик-така бясно.
Съзнаваш ли в какво си ме превърнал!?
Обезличена съм от цялото туй тежко бреме,
да приема, че без теб ще мине...
... тик-так, тик-так...
още малко време.

Не мисля, не плача, не страдам, не обичам,
а просто чакам, заслепена от незнание.
И чакам, чакам... мислено тичам,
превръщам мечтите в отчаяние...
Умът ми спи, събужда се и дреме
... тик-так, тик-так...
още малко време.

Минават дни и нощи, седмици, а може би години,
затворена в стъклената си кутия,
не чакам вече свободата,
защото ме е страх от нея...
Прехвърлям страници от дневниците стари,
тряскам врати, късам снимки, взиращи се в мене...
... тик-так, тик-так...
още малко време.

Но ти не идваш, вратата от години е затворена,
не се връщаш, любовта ли те е прогонила?
И осъзнавам. Не мога да спра времето за тебе,
не мога да замръзна, защото не си до мене,
не мога просто да забравя, че съм жива и още кръв по вените ми тича...
Край, страннико, с теб замина тежкото ми бреме...
... тик-так, тик-так...
остава много време.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

АниДжи (Снежина)

2007-02-26T13:43:45+02:00

Времето никога няма да спре.Браво,но ти все пак си най-важна независимо от всичко.
night_spy (Хриси)

2007-02-26T09:28:20+02:00

Светлана,
права си,че животът тепърва е пред мен.Затова промених и края на стиха-остава много време..Мисля,че така е по-добре.=)
svetlanal (Светлана Лажова)

2007-02-26T02:45:00+02:00

Тик-так,тик-так...животът е пред тебе,ти имаш още много време!!!