25.02.2007 г., 18:56

Часовникът тик-така...

1.6K 0 3
Часовникът тик-така

Часовникът тик-така бясно.
Съзнаваш ли в какво си ме превърнал!?
Обезличена съм от цялото туй тежко бреме,
да приема, че без теб ще мине...
... тик-так, тик-так...
още малко време.

Не мисля, не плача, не страдам, не обичам,
а просто чакам, заслепена от незнание.
И чакам, чакам... мислено тичам,
превръщам мечтите в отчаяние...
Умът ми спи, събужда се и дреме
... тик-так, тик-так...
още малко време.

Минават дни и нощи, седмици, а може би години,
затворена в стъклената си кутия,
не чакам вече свободата,
защото ме е страх от нея...
Прехвърлям страници от дневниците стари,
тряскам врати, късам снимки, взиращи се в мене...
... тик-так, тик-так...
още малко време.

Но ти не идваш, вратата от години е затворена,
не се връщаш, любовта ли те е прогонила?
И осъзнавам. Не мога да спра времето за тебе,
не мога да замръзна, защото не си до мене,
не мога просто да забравя, че съм жива и още кръв по вените ми тича...
Край, страннико, с теб замина тежкото ми бреме...
... тик-так, тик-так...
остава много време.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хриси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Времето никога няма да спре.Браво,но ти все пак си най-важна независимо от всичко.
  • Светлана,
    права си,че животът тепърва е пред мен.Затова промених и края на стиха-остава много време..Мисля,че така е по-добре.=)
  • Тик-так,тик-так...животът е пред тебе,ти имаш още много време!!!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...