Часовникът тик така,
"тик-так", "тик-так",
а сълзите ми капят,
обливат замръзналото ми лице.
Всичко е в синхрон,
сълзите си текат,
те капят
заедно с това нищожното "тик-так".
А кога ще свършат тез сълзи,
часовникът ще спре ли да брои,
секунди, минути, часове,
не спирам, продължавам с викове. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up