8.10.2008 г., 16:36

"Часовникът в мен"

733 0 1
Часовникът тик така,
"тик-так", "тик-так",
а сълзите ми капят,
обливат замръзналото ми лице.

Всичко е в синхрон,
сълзите си текат,
те капят
заедно с това нищожното "тик-так".

А кога ще свършат тез сълзи,
часовникът ще спре ли да брои,
секунди, минути, часове,
не спирам, продължавам с викове.

Изплаках вече тази болка,
"облякох" се в самота,
но тоз часовник на пълни обороти
в мене продължи да си работи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...