8.10.2008 г., 16:36 ч.

"Часовникът в мен" 

  Поезия
510 0 1
Часовникът тик така,
"тик-так", "тик-так",
а сълзите ми капят,
обливат замръзналото ми лице.

Всичко е в синхрон,
сълзите си текат,
те капят
заедно с това нищожното "тик-так".

А кога ще свършат тез сълзи,
часовникът ще спре ли да брои,
секунди, минути, часове,
не спирам, продължавам с викове.

Изплаках вече тази болка,
"облякох" се в самота,
но тоз часовник на пълни обороти
в мене продължи да си работи.

© Мария Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??