Част от морските вълни
Гледа в двете ми очи, тъй
сини ли? Зелени май.
А за устните ми каза,
че са малко късче рай.
За луничките ми каза
"златни пясъчни лъчи",
а сълзите ми нарече
"част от морските вълни".
За косата ми говори,
че е чисто кадифе,
често галеше я бавно
и със поглед замъглен.
За ума ми ти ми каза,
че свободен е и жив
и щом с мене си, се чувстваш
някак цял и си щастлив.
И така пропадах лесно,
може би пък и летях,
към красивите ти думи,
дето всъщност бяха грях.
Беше грях, че лъга често,
а аз така и не разбрах -
бях щастлива, но нечестно,
за секунди. Но пак бях.
© Ралица Костова All rights reserved.
