Dec 13, 2010, 1:00 AM

Черната пантера

  Poetry
1.1K 0 9

ЧЕРНАТА ПАНТЕРА

 

Седя и мисля, мисля непрестанно

дали и как душите се обичат.

Ако е ДА, не е ли доста странно

с какво ще могат те да се привличат.

 

Ако е Не, Не искам да умирам.

Аз искам в тялото си да остана,

от страстни мъжки ласки да примирам,

задъхана, щастлива и желана

 

Не искам креатура нетелесна -

не може тя страстта ми да изпие.

Не искам обич някаква небесна,

аз искам тялото в екстаз да вие.

 

Къде се скрихте вий мъже страхливи,

Пантерата настръхнала ви чака.

Ще видим колко вий сте издръжливи,

когато ви постеля на матрака.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Запрянов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Lady, и този път ми се иска да се присъединя към коментара ти, но по понятни причини ще се въздържа.
    Lidis (Лидия Сиркавара)и Весела - благодаря.
    Славчеее! При мен няма "фифти -фифти", а "Или- или".
    Приятна вечер на всички!
  • !Два-три скока и хоп... мършата е изядена!
    Чудесна интерпретация!
  • ИЦЕ,някой ми беше казал,че всеки човек е 50% мъж и 50% жена.
    Та,ако женското в теб е проговорило,погледни в коментарите колко мъжки половини са готови да се отзоват на призива ти...
    Внимивай! Сърдечно те прегръщам!
  • И аз харесах!
  • Нахъсва и провокира! Много ми хареса

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...