Apr 6, 2008, 11:30 AM

Черният телевизор - Венци на кораба 

  Poetry » Other
853 0 8
 

Черният телевизор

       на Венци

Боклуци с парчета мраморни гърди

вещаят грозни мисли,

родени от пъпеша, израснал

в градината на смърдящите (не парфюми),

а Лайна...

тиктакаща чубрица, червен пипер

и други треволяци - забранени

за пушене и дори за смъркане

напомнят за нещо -

сол морска и на кристали -

йодирана с парчета дивотия, събрани

като самолети от бога забравени

пикаят в затворен цикъл - двигател

не на Авогадро, а Дизелов -

умрял пес се плези на задника,

останал след апокалипсиса

на тоталното разстройство

(сиреч дрискавица добра),

убит прилеп смърди на „Деним"

от ненормални магьосници

светлина - вълшебна,

останал сам без дъх, без срам, без...

пак без книги,

тук и сега на мига - точно на

кораба

без сърце, без устни, без очи, без уши,

БЕЗ ЧЕРЕН ТЕЛЕВИЗОР.

 

Пазарджик, 1992 г. 00.27ч - кръчмата на гарата.

Венци се прибира от отпуск - войнишки във флота.

© Стоян Владов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Имам и аз едно приятелче Венци,и си представих ако прочете стиха ти какъв кеф ще е!Поздрав!
  • "..останал сам без дъх, без срам, без...

    пак без книги,

    тук и сега на мига - точно на

    кораба

    без сърце, без устни, без очи, без уши,

    БЕЗ ЧЕРЕН ТЕЛЕВИЗОР." - Страхотно... и цялото!
  • Тотален черен песимизъм.
    От послеслова става ясно защо е така...
  • Олеле...
  • ТУШ !!! Добре ! Много добре ! Поздрав
  • Май,го избиваш на Копролагия.
  • Ех...Стояне...не само телевизорът е черен...
    пък и без него...с обич за теб.Разбиваш...с тия стихове...
  • Майчице, мила... изкърти ми антената, добре че и телевизора утече, да не ме е яд! Палим Ванкела и ти викам големо наздраве/едни пият от мъка, други от радост, трети от сутринта... истинските не са преставали да ги пият парчетиите на тоя живот! /. Поздрави, 100яне!
Random works
: ??:??