Черният телевизор - Венци на кораба
Черният телевизор
на Венци
Боклуци с парчета мраморни гърди
вещаят грозни мисли,
родени от пъпеша, израснал
в градината на смърдящите (не парфюми),
а Лайна...
тиктакаща чубрица, червен пипер
и други треволяци - забранени
за пушене и дори за смъркане
напомнят за нещо -
сол морска и на кристали -
йодирана с парчета дивотия, събрани
като самолети от бога забравени
пикаят в затворен цикъл - двигател
не на Авогадро, а Дизелов -
умрял пес се плези на задника,
останал след апокалипсиса
на тоталното разстройство
(сиреч дрискавица добра),
убит прилеп смърди на „Деним"
от ненормални магьосници
светлина - вълшебна,
останал сам без дъх, без срам, без...
пак без книги,
тук и сега на мига - точно на
кораба
без сърце, без устни, без очи, без уши,
БЕЗ ЧЕРЕН ТЕЛЕВИЗОР.
Пазарджик, 1992 г. 00.27ч - кръчмата на гарата.
Венци се прибира от отпуск - войнишки във флота.
© Стоян Владов All rights reserved.
