May 13, 2007, 2:19 PM

ЧЕРНО-БЯЛО

  Poetry
677 0 9
Асфалта е напукан и слънчасал
и ято гълъби дълбае му сърцето.
А черно-белия им приказен спектакъл
в зениците ми шарено засвети!
В палитрата богата на безличното
и вечно набедено скучно сиво,
съзрях игра - от бялото до черното,
преплитане на сенки мълчаливи!
Такива са душите ни ефирни -
нюанси от графитено до бяло,
дълбаещи в напуканите гънки
на мозъците, вечно неразбрали!
От черната забрадка до венеца
на булката, пристъпваща олтара.
От детската наивност до крадеца
на чуждите животи. До покварата!
А слепи сме за другите нюанси -
животът ни е част от сивотата.
Цветът му е единствен, само наш си е -
В това е на живота красотата!
Дъгата е изгряла над главите ни
и виждам отразява се вълшебно
по гушките, и в полета, в очите им
на гълъбите нежни, черно-бели!
Душите ни, когато полетят,
ще минат като птици под дъгата
и всички цветове ще заблестят
в туптящото червено на сърцата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...