катеринарина (Катя)
331 972
13 мая 2007 г., 14:19

ЧЕРНО-БЯЛО 

  Поэзия
493 0 9
Асфалта е напукан и слънчасал
и ято гълъби дълбае му сърцето.
А черно-белия им приказен спектакъл
в зениците ми шарено засвети!
В палитрата богата на безличното
и вечно набедено скучно сиво,
съзрях игра - от бялото до черното,
преплитане на сенки мълчаливи!
Такива са душите ни ефирни -
нюанси от графитено до бяло,
дълбаещи в напуканите гънки
на мозъците, вечно неразбрали!
От черната забрадка до венеца
на булката, пристъпваща олтара.
От детската наивност до крадеца
на чуждите животи. До покварата!
А слепи сме за другите нюанси -
животът ни е част от сивотата.
Цветът му е единствен, само наш си е -
В това е на живота красотата!
Дъгата е изгряла над главите ни
и виждам отразява се вълшебно
по гушките, и в полета, в очите им
на гълъбите нежни, черно-бели!
Душите ни, когато полетят,
ще минат като птици под дъгата
и всички цветове ще заблестят
в туптящото червено на сърцата!

© Катя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??