Черно-бялото стълбище
Има стълбище там.
Старо.
Виещо се нагоре .
Стълбище, което прилича
на трудно изкачване.
Прилича на паяжина,
на старост,
на пропаст…
Прилича.
Етаж 1 – сляпа врата.
Надпис няма – бяла врата.
Продължавам.
Стъпвам бавно,
скърцат дъските,
парапетът се клати.
Тишината на стария свят.
Още няколко стъпки. . .
Врата.
Етаж 2 – два некролога .
Чета.
Помня ли тези хора?
Не.
Черно-белите,
сиви забрави …
Етаж 3
Надпис стар - “Шивач Манокян” .
Да, Манокян – онзи блед старец,
с лице на аскет,
когото наричахме “Дяволът”…
Етаж 4
Прозорецът.
Поглеждам към двора.
Пожълтели дървета.
Пожълтелите снимки
и малкият аз .
Етаж 5 – “семейство Андрееви”
Нищо не зная за тях.
Живи ли са ?
Приближавам вратата.
Тихо очакване.
Страх.
Етаж 6
Стълба подпряна на прашна врата.
Продължвам.
Летежът във времето.
Стените говорят.
Последен етаж.
Тук ли живях ?
Вратата,
коридорът и паякът…
Гардеробът,
който ме плашеше…
Не, не мога да вляза.
Не мога да позвъня.
Желязна врата има,
буквите “СОТ”
И надпис:
“Строителна фирма Мечта ”
Мечта ли ?
Не! Нe ми трябва това.
Мечтая за прости неща.
Слизам надолу!
Етаж 3 – “шивач Манокян”.
Ще ми липсваш, арменски приятелю.
Тичам надолу!
Бягам във спомени!
Но със спомени не строя!
Не ми давай Мечта!
Искам въздух,
да дишам!
Искам нощем
да виждам!
Искам малка,
незначителна доза
черно-бяла,
пожълтяла тъга…
Старо.
Виещо се нагоре .
Стълбище, което прилича
на трудно изкачване.
Прилича на паяжина,
на старост,
на пропаст…
Прилича.
Етаж 1 – сляпа врата.
Надпис няма – бяла врата.
Продължавам.
Стъпвам бавно,
скърцат дъските,
парапетът се клати.
Тишината на стария свят.
Още няколко стъпки. . .
Врата.
Етаж 2 – два некролога .
Чета.
Помня ли тези хора?
Не.
Черно-белите,
сиви забрави …
Етаж 3
Надпис стар - “Шивач Манокян” .
Да, Манокян – онзи блед старец,
с лице на аскет,
когото наричахме “Дяволът”…
Етаж 4
Прозорецът.
Поглеждам към двора.
Пожълтели дървета.
Пожълтелите снимки
и малкият аз .
Етаж 5 – “семейство Андрееви”
Нищо не зная за тях.
Живи ли са ?
Приближавам вратата.
Тихо очакване.
Страх.
Етаж 6
Стълба подпряна на прашна врата.
Продължвам.
Летежът във времето.
Стените говорят.
Последен етаж.
Тук ли живях ?
Вратата,
коридорът и паякът…
Гардеробът,
който ме плашеше…
Не, не мога да вляза.
Не мога да позвъня.
Желязна врата има,
буквите “СОТ”
И надпис:
“Строителна фирма Мечта ”
Мечта ли ?
Не! Нe ми трябва това.
Мечтая за прости неща.
Слизам надолу!
Етаж 3 – “шивач Манокян”.
Ще ми липсваш, арменски приятелю.
Тичам надолу!
Бягам във спомени!
Но със спомени не строя!
Не ми давай Мечта!
Искам въздух,
да дишам!
Искам нощем
да виждам!
Искам малка,
незначителна доза
черно-бяла,
пожълтяла тъга…
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
