Черно и червено
Рисувам с пепелта
от изгорели мисли
и въглен от платното
оживя и се разлисти.
Късче от жарава
в миг пропуква,
проглежда и изгрява,
яркост руква.
Ти въглен си в дланта поет,
усмивката ми върна.
Ухаеше плътта - букет
от истини прегърнати.
А снопове от мълнии
през порите пропяват.
Пропъдени конвулсии
Отдалече наблюдават...
Затворникът в килия от ребра
на бунт се вдига,
преградите налага,
жадува свобода,
която само болката протяга.
