Черно и червено
Рисувам с пепелта
от изгорели мисли
и въглен от платното
оживя и се разлисти.
Късче от жарава
в миг пропуква,
проглежда и изгрява,
яркост руква.
Ти въглен си в дланта поет,
усмивката ми върна.
Ухаеше плътта - букет
от истини прегърнати.
А снопове от мълнии
през порите пропяват.
Пропъдени конвулсии
Отдалече наблюдават...
Затворникът в килия от ребра
на бунт се вдига,
преградите налага,
жадува свобода,
която само болката протяга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
