"Ако нявга срещнеш Джени
из разцъфналата ръж",
де ръцете си ще денеш,
две крила - ръце на мъж,
де ли ще положиш устни,
с поглед ли ще я възпреш?
Аз не мога да пропусна
отдалече с дъх горещ...
... да напиша на небето
като че върху стъкло:
близко става туй, което
не е сън, а е било...
помня думите ти, Джени
поглед или светъл жест,
пък макар и малко женен,
в обич ти се вричам днес...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.