Челядта сърцата ни сгрява.
Единайсет е. На прага на
святата нощ,
той отново се ражда –
Исус, не сред лукс, а
там, в скромната ясла.
Аналог на доброта и човечност,
ключ за надежда,
обеднява, който в сърце не го носи.
Ласката му
е мир и вселена.
Далече живее,
а е в сърцето на всеки!
Честита Коледа, приятели! Отворете сърцата си за Господ!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
