Челядта сърцата ни сгрява.
Единайсет е. На прага на
святата нощ,
той отново се ражда –
Исус, не сред лукс, а
там, в скромната ясла.
Аналог на доброта и човечност,
ключ за надежда,
обеднява, който в сърце не го носи.
Ласката му
е мир и вселена.
Далече живее,
а е в сърцето на всеки!
Честита Коледа, приятели! Отворете сърцата си за Господ!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
