Челядта сърцата ни сгрява.
Единайсет е. На прага на
святата нощ,
той отново се ражда –
Исус, не сред лукс, а
там, в скромната ясла.
Аналог на доброта и човечност,
ключ за надежда,
обеднява, който в сърце не го носи.
Ласката му
е мир и вселена.
Далече живее,
а е в сърцето на всеки!
Честита Коледа, приятели! Отворете сърцата си за Господ!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
