Честта да съм твоят избраник
Кораб син – Любовта ти към мен.
Уж с цвета на очите се слива,
но издава я в светлия ден
на копнежа сребристата диря.
Пълни вятърът сини платна.
Необятен, зове океанът...
Горд, възторгнат – любяща жена
довери да съм аз капитанът.
За сигурен пристан мълвят брегове.
Твърде рано е. Вятъра слушам...
Как, полегнала кротко на дрейф,
любовта, бяла лудост да вкуси?
Нейде рифове дебнат, бездушни мъгли;
за умелост и дълг – изпитание.
В дневника корабен – гузно „Прости!”
не лекува понесени рани.
По курса, след ен-ти поред паралел,
тишина ще просенва платната.
Тъжни са (мъничко) тези раздели
на страстта - с уморения вятър.
Тогаз бих намерил залив закътан,
бразден от вълнички гальовни -
нашите радости, бури по пътя ни;
Грижовният Залив на спомена.
А когато поема, за пръв път самин,
отвъд неизбежния заник,
не спускай флаг в траур на кораба син.
Беше чест да съм твоят избраник.
4.02.2016
© Людмил Нешев All rights reserved.
