Честта да съм твоят избраник
Кораб син – Любовта ти към мен.
Уж с цвета на очите се слива,
но издава я в светлия ден
на копнежа сребристата диря.
Пълни вятърът сини платна.
Необятен, зове океанът...
Горд, възторгнат – любяща жена
довери да съм аз капитанът.
За сигурен пристан мълвят брегове.
Твърде рано е. Вятъра слушам...
Как, полегнала кротко на дрейф,
любовта, бяла лудост да вкуси?
Нейде рифове дебнат, бездушни мъгли;
за умелост и дълг – изпитание.
В дневника корабен – гузно „Прости!”
не лекува понесени рани.
По курса, след ен-ти поред паралел,
тишина ще просенва платната.
Тъжни са (мъничко) тези раздели
на страстта - с уморения вятър.
Тогаз бих намерил залив закътан,
бразден от вълнички гальовни -
нашите радости, бури по пътя ни;
Грижовният Залив на спомена.
А когато поема, за пръв път самин,
отвъд неизбежния заник,
не спускай флаг в траур на кораба син.
Беше чест да съм твоят избраник.
4.02.2016
© Людмил Нешев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"на страстта-с уморения вятър"
Много вярно! Харесах! -
За възхищение си е! Поздравления, Людмиле!
-
В дневника корабен – гузно „Прости!”
не лекува понесени рани. -
Много романтичен стил, красиво изразяване и емоции...и това пренася читателя в приказни/минали отдавна и не толкова отдавна времена...и аз се радвам да прочета!
-
Не виждам проблем с твоята асоциация, Таня. Тук, понятието Чест е употребено в тесен смисъл, а именно - почит и признателност.
Привет, Люба! Ще опитам да ти помогна да си Я представиш. Прилича, донякъде, на теб, но също и на много, много други жени. като едновременно с това е и мъъъничко по-различна. -
Изящно, макар и тъжно! Опитвам се да си Я представя.
-
"Въпрос на мъжка чест, не на игра!" Глупава асоциация за това дълбоко интимно стихотворение...
Имах честта да го прочета!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
> Иренко... Защо се хвана баш за тези две стихчета? - Да не би да си срещала мъже, лишени от чувство за дълг и чест... Хм, странна работа, пък аз си мислех, че са на изчезване.
> Рени, я по-внимателно със суперлативите, че нали знаеш какво ми причиняват...
> Така си е, Веси, и е вярно, за съжаление. Истината си е истина, но ликът й невинаги изглежда приветливо.