Четири миниатюри за теб
За всичките неща, които вече са се случили.
И за това, което ме научи.
За нежния копнеж по тихото и бяло.
За цялото събрано в тебе Цяло.
За невъзможното и скрито в нас различие.
Обичам те! Обичам те! Обичам те!. . .
Две думи, обич и надежда.
Очи, любов и грях.
Две думи, вятър и копнежи.
Роса. Лъчи. Поръсен цветен прах.. . .
За всичко онова, с което
си страдала ненужно ти.
За болката, с тъга приета.
За наранените мечти.
За вярата, с която можеш,
все още грешки да платиш.
Душата си пред теб ще сложа
и ще помоля да простиш.
. . .
За нашия живот, родил се вътре в теб,
светица винаги ще те наричам.
Дори и след смъртта аз тихо ще те следвам,
повярвай ми - и там ще те обичам...
© Ивайло Цанов All rights reserved.
