Четиристишия 3
Пропуснахме мига на взаимност.
Спомен си.
Необратим.
С вкус на препиване.
* * *
Трупат се равносметките -
като чеиза на баба -
пъстро извезани и пригладени.
Белеят само острите им ръбове.
* * *
Тази сълза беше за тебе,
а очите ми - бистри.
Не си последният.
Пред него бих се разкиснала.
© Иванка Гичева All rights reserved.
