Mar 5, 2016, 7:42 PM

Човек

  Poetry
487 0 1

Колко му е нужно на човека?

Много малко, за да е щастлив.

Не намира в малкото утеха.

Човекът все за много ламти.

И залък хляб ще му стигне.

И парченце любов - 

когато е беден, когато е сам,

когато е гладен, от мъка пиян,

забравен от Бога, загубил надежда, 

когато в чуждото пак се оглежда.

Цял живот нещо търси.

Гони отминали спомени.

Тича по празни мечти.

Върхове си поставя,

а стои в низините.

Нещо го мъчи.

Нещо тежи.

Любов, работа, учене.

Приключения, слава, пари.

Докато сме живи, все ще се учиме,

а животът е с еднопосочен билет.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Човек е създаден по подобие божие и затова дори в низините все гледа нагоре.Съдба!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....