Как строго ме гледаш иззад очилата!
Какво пак съм сгафила, татко Живот?
Нима те учудва, когато децата
копират бащите си, ход подир ход?
На глад ме научи — в ума и в стомаха,
на кучешки студ. И на болка до кост.
На твоите гени дължа, че се смахнах.
На твоите грешки — че нося на злост.
Та колко лъжи и изкусни рокади
накуп преподаде ми — цял милион...
Как сам да се пържиш в измислени клади,
а после да жънеш трофеи с поклон. ...