Samadhi (Гюлсер Мазлум)
244 642
Dec 1, 2023, 7:34 AM

Човек завинаги дете си остава 

  Poetry
711 3 14

 

 

Не искам златни пръстени!

Не искам обици и гривни!

Гнездо от съчки и бял пух

ти в сърцето си свий ми!

По залез с криле отмалели

да се завръщам там тихо.

 

Ако

ликът ми бледнее от уплахи,

ако по бузата сълза се отрони,

с шепа вода измий лицето ми,

тъй баба някога гонеше уроки.

Прегърни ме – топло и нежно!

Незабравимо! Тъй както мама

ме прегръщаше в детството мое.

 

Знаеш ли?!

Човекът .... завинаги дете си остава!

Той и мъдрецът не пораства толкова,

че от дом и прегръдка нужда да няма.

 

Самадхи

© Гюлсер Мазлум All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ако нечии стихове ти приличат на стиховете на Есенин, вината не е нито на Есенин, нито на автора. Ти така си ги видяла. Твое си усещане.
    Най - жалки са очите, които виждат само себе си, казвам го по принцип, няма да изпадам в конкретика. Балансът на достойнствата е дълга тема, която точно в този сайт, направо е нелепо да се коментира. Рей се из въздуха и гледай отгоре, аз така правя.
  • Снижи си изискванията, Сенд, нещата ще са наред. Критериите ти са много високи. Да, очите! Нито един чифт очи не вижда света по един и същи начин, ти го знаеш. Дали въпросът не е в приемането на свободата на другия да вижда, да чувства, да мисли и да реагира по различен, свой си начин. Важното е да сме се научили да опазваме достойнството на другия, без обаче да сме му позволили да накърни нашето. Сложно изкуство, нали? По-трудно е от писането на стихове по маниера на Есенин, да речем.
  • Разсмя ме. Отстоянието е светлинни години, но това няма значение. Много ми хареса съчетанието "мечтана споделеност". Мечтите проблясват, като стъкълца в калейдоскоп и на всеки му се иска да ги покаже - "Виж, каква красота, а?!" "Е, какво толкова!", би казал друг. В този смисъл, много са ценни очите на човека до теб. Пожелавам ти, точно такъв човек!
  • Благодаря сърдечно, Сенд! Ако здравето ни – психическо и физическо – зависи само от нас, ще се постарая да съм здрава. Май то е най-ценното ми богатство, защото ми обещава още срещи с хора, непознати места и позитивни емоции. Май и те зависят от психологическата ни нагласа и мисловните модели, които подхранваме в главата си. Бъди и ти здрав, вдъхновението да те навестява по-честичко, а отстоянието между мечтаната споделеност, пресъздадена в стиховете ти, и реалността да е 0, 00001 мм!
  • За много години, Гюлсер! Бъди жива, здрава и все така естествено мъдра!
  • За много години, Латинка - Златна! На теб и на всички публикуващи в сайта пожелавам здрава, мирна, спорна и искрено споделена 2024 година! Интересен коментар си оставила тук! В какво се изразява детското у възрастния? В спомена за безгрижието и опората в родителите, в искреността и спонтанността, според мен. Децата обикновено мечтаят за играчки. А големите понякога мечтаят за провалящи ги играчки, но мечтата е полет на духа, безспорно. Кажи ми за какво мечтаеш, ще ти кажа кой си. Благодаря ти! Знам, че си опазила детето в себе си.
  • "Знаеш ли?!
    Човекът .... завинаги дете си остава!"
    Възрастният иска да е дете, за да може отново да мечтае!
    Желая ти весели празници!
  • Даааа, гледането на турски сериали (примерно) е занимание къде, къде по-подходящо за пенсионери. Ако пуснеш и някоя сълза от съпричастност... Вместо това, което си видял, преживял, почувствал да изразиш и споделиш със себеподобни. Шапка свалям на Георги Коновски, който въпреки отслабващото си зрение чете, пише и то интересни, и актуални неща. А това за славата - вятър и мъгла. Съжалявам, не издържах.
  • Благородството е голяма рядкост, за любовта към ближния - да не говорим! Като гледам, сайтът бъка от благородство и любов! По - скоро, преобладават интригите и якото дръглене. Какво да се прави, такъв е светът на поетите.
  • Затова ли конкурсите за детски стихчета са най-многобройни?
  • Да позволиш на другите да проявят своята автентичност, както те решат, да се себеизразяват, както на тях им харесва, без това нас да ни дразни, дали точно това " въздадено позволение" и дискретно отминаване на нехаресваното от нас не е проява на най-истинско благородство и безусловна обич към ближния, Сенд?
  • Разбирам те прекрасно. Хубаво е, човек да запази свежестта на детските усещания и да придобие мъдрост същевременно, и да бъде добър и благороден. Но това е рядкост. Визирах състезателите - писачи в сайта, предимно пенсионери , които се изтрепват да се "надписват", гонейки някакъв илюзорен рейтинг и върховна слава, което говори за лека тяхна инфантилност, тоест незрялост. Що се отнася до стихотворението, прегръдката е най-великото и чудесно нещо на света, абсолютно съм съгласен!
  • Да си пенсионер е привилегия и благодат, Сенд, и не на всеки му е отредено да изживее това задоволство. Щастлива пенсионерка съм, слава на Бога, и ми харесва да съм "непораснала", да общувам със себеподобни. В моя свят всичко е наред. Благодаря ти сърдечно за проявеното внимание!
  • Подозирах го. Сайтът е доказателството. Пълен е с непораснали пенсионери.
Random works
: ??:??