1.12.2023 г., 7:34 ч.
Човек завинаги дете си остава
Не искам златни пръстени!
Не искам обици и гривни!
Гнездо от съчки и бял пух
ти в сърцето си свий ми!
По залез с криле отмалели
да се завръщам там тихо.
Ако
ликът ми бледнее от уплахи,
ако по бузата сълза се отрони,
с шепа вода измий лицето ми,
тъй баба някога гонеше уроки.
Прегърни ме – топло и нежно!
Незабравимо! Тъй както мама
ме прегръщаше в детството мое.
Знаеш ли?!
Човекът .... завинаги дете си остава!
Той и мъдрецът не пораства толкова,
че от дом и прегръдка нужда да няма.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Снижи си изискванията, Сенд, нещата ще са наред. Критериите ти са много високи. Да, очите! Нито един чифт очи не вижда света по един и същи начин, ти го знаеш. Дали въпросът не е в приемането на свободата на другия да вижда, да чувства, да мисли и да реагира по различен, свой си начин. Важното е да сме се научили да опазваме достойнството на другия, без обаче да сме му позволили да накърни нашето. Сложно изкуство, нали? По-трудно е от писането на стихове по маниера на Есенин, да речем.
-
Разсмя ме. Отстоянието е светлинни години, но това няма значение. Много ми хареса съчетанието "мечтана споделеност". Мечтите проблясват, като стъкълца в калейдоскоп и на всеки му се иска да ги покаже - "Виж, каква красота, а?!" "Е, какво толкова!", би казал друг. В този смисъл, много са ценни очите на човека до теб. Пожелавам ти, точно такъв човек! -
Благодаря сърдечно, Сенд! Ако здравето ни – психическо и физическо – зависи само от нас, ще се постарая да съм здрава. Май то е най-ценното ми богатство, защото ми обещава още срещи с хора, непознати места и позитивни емоции. Май и те зависят от психологическата ни нагласа и мисловните модели, които подхранваме в главата си. Бъди и ти здрав, вдъхновението да те навестява по-честичко, а отстоянието между мечтаната споделеност, пресъздадена в стиховете ти, и реалността да е 0, 00001 мм!
-
За много години, Гюлсер! Бъди жива, здрава и все така естествено мъдра!
-
За много години, Латинка - Златна! На теб и на всички публикуващи в сайта пожелавам здрава, мирна, спорна и искрено споделена 2024 година! Интересен коментар си оставила тук! В какво се изразява детското у възрастния? В спомена за безгрижието и опората в родителите, в искреността и спонтанността, според мен. Децата обикновено мечтаят за играчки. А големите понякога мечтаят за провалящи ги играчки, но мечтата е полет на духа, безспорно. Кажи ми за какво мечтаеш, ще ти кажа кой си. Благодаря ти! Знам, че си опазила детето в себе си.
-
"Знаеш ли?!
Човекът .... завинаги дете си остава!"
Възрастният иска да е дете, за да може отново да мечтае!
Желая ти весели празници! -
Даааа, гледането на турски сериали (примерно) е занимание къде, къде по-подходящо за пенсионери. Ако пуснеш и някоя сълза от съпричастност... Вместо това, което си видял, преживял, почувствал да изразиш и споделиш със себеподобни. Шапка свалям на Георги Коновски, който въпреки отслабващото си зрение чете, пише и то интересни, и актуални неща. А това за славата - вятър и мъгла. Съжалявам, не издържах.
-
Благородството е голяма рядкост, за любовта към ближния - да не говорим! Като гледам, сайтът бъка от благородство и любов! По - скоро, преобладават интригите и якото дръглене. Какво да се прави, такъв е светът на поетите.
-
Затова ли конкурсите за детски стихчета са най-многобройни?
-
Да позволиш на другите да проявят своята автентичност, както те решат, да се себеизразяват, както на тях им харесва, без това нас да ни дразни, дали точно това " въздадено позволение" и дискретно отминаване на нехаресваното от нас не е проява на най-истинско благородство и безусловна обич към ближния, Сенд?
-
Разбирам те прекрасно. Хубаво е, човек да запази свежестта на детските усещания и да придобие мъдрост същевременно, и да бъде добър и благороден. Но това е рядкост. Визирах състезателите - писачи в сайта, предимно пенсионери, които се изтрепват да се "надписват", гонейки някакъв илюзорен рейтинг и върховна слава, което говори за лека тяхна инфантилност, тоест незрялост. Що се отнася до стихотворението, прегръдката е най-великото и чудесно нещо на света, абсолютно съм съгласен!
-
Да си пенсионер е привилегия и благодат, Сенд, и не на всеки му е отредено да изживее това задоволство. Щастлива пенсионерка съм, слава на Бога, и ми харесва да съм "непораснала", да общувам със себеподобни. В моя свят всичко е наред. Благодаря ти сърдечно за проявеното внимание!
-
Подозирах го. Сайтът е доказателството. Пълен е с непораснали пенсионери.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Най - жалки са очите, които виждат само себе си, казвам го по принцип, няма да изпадам в конкретика.