Човекът днес
Човек е дума красива,
дошла в далечни години преди,
но днес сякаш тя се изкривя,
значението сменя дори.
Днес всеки сам себе си гледа,
за други не ще и да знай,
и злоба, и алчност в сърцето таи
до самия си край.
Парите днес водят човека,
той към тях се стреми
и вървейки по пътя полека,
друго не вижда, уви.
И завист отвътре разяжда
човешко сърце и душа,
за чуждото вече мечтае
и свойто забравя така.
На чужди успехи пък трудно днес
би се зарадвал човек,
защо лицемерието страшно властва
в пусти наш век.
В очите те гледа - приятел,
обръщаш се - става злодей,
можеш ли ти да разбереш днес човека -
не можеш, не искаш, недей!
Доброто забравя той бързо,
а лошото помни до гроб,
в думите му си цар,
в мислите - роб.
Но има и други човеци
с идеали, цели, мечти,
над другите те се издигат
и страшно ги гледат с очи.
Своите възможности знаят
и вярата тях ги крепи.
А времето бавно минава
и стават те все по-добри!
© Филип All rights reserved.
