Човекът от парка
Далече от градския смут,
приседнал на пейка във парка
самотник един, а може би луд
пишеше нещо в устата с угарка.
До него, коте муцунка опряло,
в тефтера му скрито наднича.
Моливът скърца по листчето бяло,
слънчев лъч подире му срича.
Пишеше той увит в одеяло.
Усмихне се кротко и продължи,
открил истинско ново начало
след живота изпълнен с лъжи.
И не търсеше той “половинка”.
Беше намерил своето „цяло” -
душичка в скута му спинка,
тефтерче, стих и одеяло.
© Събчо Събев All rights reserved.
