Sniks (Събчо Събев)
22 19
14 февр. 2019 г., 08:49  

Човекът от парка 

  Поэзия
828 0 2

 

Далече от градския смут,

приседнал на пейка във парка

самотник един, а може би луд

пишеше нещо в устата с угарка.

 

До него, коте муцунка опряло,

в тефтера му скрито наднича.

Моливът скърца по листчето бяло,

слънчев лъч подире му срича.

 

Пишеше той увит в одеяло.

Усмихне се кротко и продължи,

открил истинско ново начало       

след живота изпълнен с лъжи.

 

И не търсеше той “половинка”.

Беше намерил своето „цяло” -

душичка в скута му спинка,

тефтерче, стих и одеяло.

© Събчо Събев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Така е Пепи. Благодаря ти за оценката.
  • Човек трябва да се радва на малките неща и на онова, което има. Нищо не е даденост. Хареса ми!
Предложения
: ??:??