May 13, 2006, 12:49 PM

Човешка комедия

  Poetry
1.3K 0 1
Жалко е, когато мислиш, че си смел,
а пред всекиго глава си свел.
Смешно е, когато рониш думички безброй,
за които честичко си хапваш бой.
Тъжно е, когато тънеш във разкош,
а сърцето ти е само пуста площ.
Жалко е, когато мислиш, че си жив,
а душата - не, та ти отвътре целият си сив!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенка Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...