13.05.2006 г., 12:49 ч.

Човешка комедия 

  Поезия
811 0 1
Жалко е, когато мислиш, че си смел,
а пред всекиго глава си свел.
Смешно е, когато рониш думички безброй,
за които честичко си хапваш бой.
Тъжно е, когато тънеш във разкош,
а сърцето ти е само пуста площ.
Жалко е, когато мислиш, че си жив,
а душата - не, та ти отвътре целият си сив!

© Пенка Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??