Човешката глупост

На Земята има толкова много същества,

с качества колкото добри, толкова и зли,

но как Той всичко лошо в човека съхрани,

когато от прахта ни сътвори.

Алчност, омраза, горделивост, себелюбие, егоизъм и неправда,

са неща, които не можеш да откриеш, никъде другаде освен в човешката душа,

а тя с времето става все по черна и пропита от тъга.

Всеки от нас е гледал поне един стар филм, в който има Крал,

живеещ там на хълма, сам в замъка в охолство,

а неговите поданици слушат го покорно.

Живеят в болка, мизерия и самота,

ала не могат да изправят своята глава,

защото кралят с ботуша си ги е настъпил и завира ги в калта.

В крайна сметка Краля сам ще се погуби,

Когато всичко добро той в себе си загуби,

Неизбежно ще го погълне самотата, алчността, а може би дори и лудостта.

А като се замислим не е ли един замък планетата Земя ?

И не сме ли ние Кралете на света?

Не тъпчем ли ний всички други същества?

О да, тъпчем ги и то по начин толкова брутален, който няма да видим в днешните кина.

Трепем ги, дерем ги, ползваме ги като някаква си проста суровина,

без да се замислим, че и те са живи същества,

носещи в себе си мъничка душа и крехки тупкащи сърчица,

копнеещи да имат само едно нещо на света

и то е правото да живеят на планетата Земя.

Но нас какво ни интересува това ?

Все пак наша е планетата Земя

И ние решаваме кой заслужава живота или пък смъртта.

Но вие ще кажете:

 „Това е, за да утолим глада, да стоплим нашите тела да оцелеем някак си в Света“,

Ала това е просто начин да си успокоим съвестта, а „съвест“ вече е просто дума,

която скоро няма да можем да обясним на нашите деца.

Нима не можем да оцелеем без кожените якета,

направени от същества борещи се за своето място на света?

Но пък и човекът има нужда да си вдигне самочувствието, нали така ?

Но защо трябва да е, като си направи обувки от кожата на някоя рядка змия,

или като окачи на своята стена нечия глава с колкото се може по-големи рога ?

Лъвът ние наричаме краля на джунглата,

но що за крал е щом затворен е в клетка,

като порцеланова фигура в нечия витрина

и също като тази фигура той е просто красива обвивка, но без душа

и така са всички живи същества затворени в клетки, поробени, просто ей така, за красота.

Други пък държим ги в плен,

само за да можем да ги изядем,

Но това е ОК, нали така?

Все пак кръговрата на живота е това,

но защо трябва освен да убием техните тела,

ние преди това, да вземем и тяхната душа,

поставяйки ги в условия,

който биха убили човек на мига?

И като Краля, който сам ще се погуби

и ние от простота ще направим така,

че живота от земята да се загуби.

Сечем дървета, затриваме си кислорода,

Замърсяваме си ний водата, губим си и живота.

И всеки знае го това, но има още много време до тогава,

но дали ще се усетим преди това,

или това ще стане, като останем сами на планетата Земя и умрем обляни в разкаяние и самота.