Aug 13, 2007, 10:21 AM

Човешкият живот

  Poetry
814 0 2
Съдби толкоз много, съдби тъй различни,
съдби и на млади, съдби и на стари,
и тези, които са доста трагични,
пропити отвсякъде с тъмни кошмари.

Борба за живот гледаш в болнични стаи,
борба за секунда глътка живот,
борба да не стигнат до техния гроб
и дълго да гледат те своя си род.

Но има такива, които се дават,
без огън и жар те се предават,
а трябва да има голяма борба
и тази борба да е със смъртта!

Съдби толкоз много, съдби тъй различни,
съдби и на малки, на стари, обични,
съдби тъй реални, съдби тъй трагични,
за жалост, за някой те са безлични!

                                                   2002г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Животът е трудна мозайка...." -спомняш ли си този акростих?
    Би било много жалко ако не я подредим до край.
    Поздравявам те за стиха!!!
  • Много интересен житейски стих! Наистина животът е борба. Поздрави!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...