Чрез нашата любов живея
-Ти беше скитникът бездомен
с китара бродещ по света,
любов стаил за свят огромен
и пеещ с жар за обичта.
-Спокоен съм и без да питам
по тези друмища човешки:
вървя уверен, но не скитам,
помагам на съдбите тежки.
-Не спря за миг да си починеш
забързан в делничната суета,
решил преди да си отидеш
да отдадеш на всеки доброта.
-Чрез нашата любов живея,
защото теб те преживявам:
намирам сили да се смея
и радостта ни проявявам.
-В душата ти мечта гореше
догонваше я всеки ден,
с вечно чакащи въпроси
отговор за идещият ден.
-Лицето ти не е до мен,
но нося твойта тишина,
а тя е храм за двама - съграден,
даряващ ми от твойта добрина.
А днес те срещам променен-
с коси сребристи, без китара,
достигна ли целта на своя ден,
опазвайки мечтата стара.
© Росица Петрова All rights reserved.
