25.08.2006 г., 18:26 ч.

Чрез нашата любов живея 

  Поезия
732 0 19
Lycki & Mojsei


-Ти беше скитникът бездомен
с китара бродещ по света,
любов стаил за свят огромен
и пеещ с жар за обичта.


-Спокоен съм и без да питам
по тези друмища човешки:
вървя уверен, но не скитам,
помагам на съдбите тежки.


-Не спря за миг да си починеш
забързан в делничната суета,
решил преди да си отидеш
да отдадеш на всеки доброта.


-Чрез нашата любов живея,
защото теб те преживявам:
намирам сили да се смея
и радостта ни проявявам.


-В душата ти мечта гореше
догонваше я всеки ден,
с вечно чакащи въпроси
отговор за идещият ден.


-Лицето ти не е до мен,
но нося твойта тишина,
а тя е храм за двама - съграден,
даряващ ми от твойта добрина.

 
А днес те срещам променен-
с коси сребристи, без китара,
достигна ли целта на своя ден,
опазвайки мечтата стара.

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • -Публиката чака наште диалози:
    много текстове е тя видяла...
    Ще я успокоим с този,
    за да бъде вечно онемяла!
  • -Слушай, Мо! Защо така - отново,
    не написа ни едно писмо
    и събитието готово
    преобърна сърчицето ми добро?
  • Мо не иска да се оправдава -
    думите на Лъки са олово:
    той любов й само дава
    с пламъка на свойто слово.
  • Но добре, че милата Анета
    всичко е осмислила съвсем
    и докара Мо обратно в Нет-а,
    разрешавайки възможния проблем.
  • Работата му с Лъки - тежка
    най-добре разбрал е Каси:
    вижда той жестока въртележка
    да ги влачи двамата - е...а си!?
    (Пропуснатата буква е "б"
  • Мо си мисли за жената-
    книга с нея той издава,
    но защо ли тук съдбата
    прави опити да се еб...ва?

    (пропуснатата буква е "а"
  • Там - край черноморските вълни
    Мо на воля се припича,
    а тревогата у Ането кълни,
    но и Каси тук наднича.
  • Мо натрупа вече хубав стаж -
    той издебва ненадейно Лъки
    и отива си човечецът на плаж,
    а жена му я обземат мъки.
  • Здравей, Етчи!
    Безследно изчезналия го открихме да се припича на черноморския
    плаж /май започна да му става навик/.
    Благодаря за коментара!
  • Интерпретация на последния куплет:

    "А днес те срещам променен-
    с коси сребристи, без китара..."
    съдбата тежка с теб и мен,
    май напоследък прави си гаргара! ))

  • Ех,как се радвам да ви видя заедно отново.
    Ами,май че и това бе смисъла на този стих.
    Да разкаже Лъки,за съвмесното ви слово
    и да търси Мо,изчезнал някъде,с глас тих.

    Поздрав и усмивка.
  • Здравейте Пети и Фа!
    Благодаря ви за коментарите!

    Хей,Мо...а ти защо се отделяш от мен?
    Изчезна без предупреждение и за малко да те обявя за издирване!
  • Ах, Лъки, Лъки! Така си и знаех - малко да се отделя от теб и веднага вадиш поредния текст от семейния ни архив?!
  • Красиви чувства-хубав стих !
  • Страхотен тандем сте двамата!
    Искрено се възхищавам на творбите ви!
    Прекрасен стих!
    И -за двама ви!
  • Здравейте!
    Благодаря ви за коментарите!
  • Невероятно!!! Стихът ви е прекрасен! Поздравления!!!
  • Харесва ми!
    Поздравления!
  • Поздрави на дуета за този стих!!!
    Много хубаво сте изразили чувствата си!!!
Предложения
: ??:??