Чудо
Ако днес си отново кръстовище,
а животът, озъбен те дърпа,
запокитва те в битки чудовищни
и светът сякаш пак е изкърпен
от тревожност, вина, колебания
или просто от страх да не паднеш…
Ако, въпреки всички старания -
в теб е нощ, а пък още е пладне…
Припомни си, че чудото чака те —
в дъх на бор, в такт от сгряващи ноти,
само крачка напред, там — зад пряката
и си вече на път да сработи.
Под милувка на скреж пеперудена,
под червеното було на мака,
в прозаичното утро отрудено
то е там... Неизменно те чака.
Помисли си за всичките мигове,
подарявани, без да научиш.
Само капчица вяра и стига ти.
Дай му шанс! Нека просто се случи!
© Пламена Кръстева All rights reserved.
