Пламена_Кръстева (Пламена Кръстева)

Вина 🇧🇬

Болко моя, що режеш стомаха
и чернееш в зениците ядно,
пак загриза душата ми плаха,
не пожали плътта… Безпощадно
нокти впи в излинялата воля ...

Пламена_Кръстева

Poetry

2023-10-11T16:45:50+03:00 754 4 4

Чудо 🇧🇬

Ако днес си отново кръстовище,
а животът, озъбен те дърпа,
запокитва те в битки чудовищни
и светът сякаш пак е изкърпен
от тревожност, вина, колебания ...

Пламена_Кръстева

Poetry

2020-11-24T11:48:41+02:00 1.3K 12 19

Очакваш ли ме още? 🇧🇬

Очакваш ли ме още? Отвори ми...
За миг до тебе само ще поседна,
а после, с цяла свита пилигрими,
в корубата на ветроход заседнал,
oт мидени черупки ще нанижа ...

Пламена_Кръстева

Poetry

2020-05-29T12:34:04+03:00 1.2K 8 11

Приказка за вятъра 🇧🇬

Вятър лунната пътека
с пръсти палави погали,
в пелената водна с лека
ласка огън да разпали.
Сластно младата тръстика ...

Пламена_Кръстева

Poetry » Landscape

2019-10-04T23:40:50+03:00 1K 1 4

Научи ме 🇧🇬

Научи ме да пия до дъното:
от потока на срички разместени,
от смирените брястове сънени
и от сенки на дивите кестени.
Научи ме да ходя по пясъка. ...

Пламена_Кръстева

Poetry

2019-08-30T10:34:45+03:00 1.6K 13 32

Ноктюрно 🇧🇬

От тъмното, под дланите си скрий ме,
а восъкът от свещите да капе.
И в роба от камъш с нега увий ме...
Дери нощта! Полей със люта грапа
гърлата за взаимност зажаднели, ...

Пламена_Кръстева

Poetry

2019-08-30T10:21:12+03:00 1.1K 8 7

Още една пролет 🇧🇬

Сняг от ябълков цвят.
И отново април е.
Пак се вглеждам назад:
Господ в мене повил е
чист и чакан живот... ...

Пламена_Кръстева

Poetry

2018-04-12T14:57:07+03:00 2.8K 19 21

След теб 🇧🇬

Когато пепелища покриваха ми взора,
на кея за кефали тършуваше за стръв.
Оплетената от лудост, с която ме събори,
улавяше ме в мрежи. Титан, след Бога пръв.
Когато ми отнеха в лечебницата сива ...

Пламена_Кръстева

Poetry

2017-02-28T14:26:01+02:00 1.3K 3 5

На моя син 🇧🇬

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала,
черупката счупих, бе толкова рано...
Косите ти скришом погалвах, залепнали
от пот и кошмари в гнездо несъбрано.
Прости ми, че нощем самичко заспиваше, ...

Пламена_Кръстева

Poetry

2017-02-10T13:42:07+02:00 5.4K 36 49

Към звездите 🇧🇬

Днес тръгвам към звездите. Изпрати ме.
На прага да поседнем за последно.
Разплитахме се в сто лета и зими –
оголени, смутени, неугледни.
А някога от някой бяхме чули: ...

Пламена_Кръстева

Poetry » Love

2017-02-03T22:28:59+02:00 2.1K 11 13

След времето 🇧🇬

Зачерквам дни на календара,
поток от дати и години,
та времето да надпревари
това, което ни подмина.
Мъгли обличам на посоки, ...

Пламена_Кръстева

Poetry » Love

2017-01-24T11:45:36+02:00 1.6K 5 21