Sep 2, 2009, 7:09 PM

Чужда

  Poetry » Love
1.5K 1 4

Когато след тебе тичах,

ти разправяше, че съм луда,

когато те обичах...

ти тичаше след друга!

 

Болеше ме до време

и плачех нощ и ден.

Исках да спре да ми дреме,

че ти не си до мен!

 

Сега, когато времето ме излекува,

ти май от мене имаш нужда.

Казваш, че нощем ме сънуваш,

но аз съм вече чужда!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Т.Т. All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това, което си написала е доста характерно явление при седемнадесетгодишните,но животът,както и любовта е пред тях и тепърва ще ги опознават и изживяват.Браво!
  • много ми харесва
  • Почти винаги става така ... Поздрави!
  • Също като при мен,само,че наобратно!Привет!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...