Чума
ЧУМА
Отново на стария бар седя
с чаша уиски стиснал в ръка
и жалвайки се на човека до мен,
непознат и неизвестен,
си спомням за нея,
жената,
змията,
която отне ми живота,
страстта,
душата,
искрата
и всичко, което в мене пламтеше,
гореше
и безспирно летеше.
Седи и ме гледа тоз непознат.
И в миг промълви:
- Човече, поспри!
Но думите безспирно хвърчаха
от устата,
чрез която говореше
душата,
така наранена,
сломена,
лишена,
безкрайно обременена
и опечалена.
- Лекувам се, страннико! -
Казах му аз.
Лекувам се с течност
горещо отровна
Отровна...
Отровна...
През зъби изсъсках...
По-отровна дори
от черното и зловещо
нейно сърце.
И непознатият пак промълви:
- Защо, човече, защо?
- Защото, страннико,
когато Господ създавал,
създал и такива кат мен.
Които живеят с цел да обичат,
но го могат само веднъж
във проклетия
скапан,
разбит, нещастен живот.
И когато тя си отиде,
за мене остава
онази,
която никой не иска да вижда,
никой не иска да среща,
да чува,
да чувства,
да желае.
Онази!
Грозната.
Черната.
Непобедимата, страннико.
- Коя е тя, човече, коя е тя?
- Самотата, мой нов приятелю,
самотата.
Посвещавам на Таня Маркова.
© Пи Мор All rights reserved.
