Чувствата на разума
история с отнесен смисъл
в главата му гнездо си сви
и сам светът погледна слисан:
“кой тук таз дързост прояви!?”
така започна той на чисто
с пиянство младо окрилен,
но счупи се едно мънисто
и на тъгата падна в плен
помисли си, че може всичко
мечти, копнежи сбра на куп
и само разум мил, едничък,
превърна порива му в труп
настъпи после друго нещо
и второ, трето, че и пето,
и всички казваха му вещо
да превъзмогне сам детето
но ето, търси пак посока
главата твърда, не увира
от тъмен ъгъл сянка тропа,
и плаши го - да се прибира!
сетен път- настъпва бавно
без сам да се въвлича в спор
и в съдържанието празно
намери смисъл и простор
накрая взе си той поука
че всичко е една игра,
обаче губещ няма тука
и в себе си откри съдба
© Дон Спиридон All rights reserved.
