Jul 9, 2008, 12:48 AM

Чувство...

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Като сезоните тъй различни сме,

и толкова различно обичаме...

Съдбата ни събра...

И повярвай ми -

само Тя ще ни раздели!

 

Падаме и ставаме,

но любовта не предаваме!

И до болка обичам те,

затова признавам ти днес,

усещам как в мене бие и твоето сърце!!!

 

По закони неписани

само Ти си ми в мислите!!!

Омагьоса ти дните ми,

а аз нощите ти!!!

 

Признавам, понякога,

без причина - разплакваш ме!

Но знам, че моите тихи сълзи

сякаш  в твоите очи  се проливат

и те боли, нали?!

 

Всеотдайно се обичаме!

Страшни думи изричаме!

Непростими неща

ни прощава Тя - Любовта!

Много истини ми призна,

но секунда не разпилях...

и за нас аз  живях.

И щастлива, като птиците бях!!!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Цветанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....