Затвори очи.
Деня си припомни.
Остави ме, нека ти покажа,
позволи ми един сън да ти разкажа...

Откога чакаш да ме видиш?
Колко страници разлисти?
Изгревите сменяха нощта,
бях за тебе дим и вода.

Какво остави ми, кажи?
Нима забрави моите очи?
Не си ли спомни думите?
Поне веднъж не заплакаха ли струните?

Откога чакаш да ме видиш?
Цигулка някъде ридае,
ти ли някъде пак тъжно свириш,
чия сълза за теб мечтае?

... Протяжно изтече звукът последен,
остана ти в мрака безмълвно загледан,
лъскавата цигулка кротко прибра,
свещта самотна угасна сама...  

 27.02.2015