Цигулка някъде ридае

Poetry » Love

444 0 0

Затвори очи.
Деня си припомни.
Остави ме, нека ти покажа,
позволи ми един сън да ти разкажа...

Откога чакаш да ме видиш?
Колко страници разлисти?
Изгревите сменяха нощта,
бях за тебе дим и вода.

Какво остави ми, кажи?
Нима забрави моите очи?
Не си ли спомни думите?
Поне веднъж не заплакаха ли струните?

Откога чакаш да ме видиш?
Цигулка някъде ридае,
ти ли някъде пак тъжно свириш,
чия сълза за теб мечтае?

... Протяжно изтече звукът последен,
остана ти в мрака безмълвно загледан,
лъскавата цигулка кротко прибра,
свещта самотна угасна сама...

27.02.2015

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0