По времето на ренесанса,
на Дон Кихот и Санчо Панса,
във празници и делници
въртели са се мелници
и правили от вятъра брашно!
Прехласнат в своята заблуда
за девица като нея,
Дон Кихот преследвал вятъра
и търсел свойта Дулцинея!
Въртял се във доспехите,
преследвали го хората,
търсел бряг на спасение,
но вървял по пътя на умората.
© Милица Игнатова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
