Цветето, което ме рани...
Засадих си цветенце, полях го с вода,
прибрах го в дома си да не усеща студа.
Дадох му всичко мечтано - и сърце, и душа,
разни мисли и чувства опитах да му внуша.
Но не беше доволно дори след това
и което почувствах, беше болка, тъга.
Прегърнах го, казах му: "Трябва ти светлина!"
Обиди се, че го гоня, а аз изпитах вина...
Но след време порасна и намина веднъж,
разказа ми, че бил друг и че станал е "мъж".
Отвърнах, че му прощавам, въпреки че боли...
Аз обичах, признавам, но въпросът е: ... "Ти?"...
© Александрина Крушкова All rights reserved.
