Цветето на любовта

Лист по лист откъсваш от цветенца

и всеки сам е разказ на започната любов,

изгубена във месеците на раздяла

и пак поникнала със жажда за живота нов.

Хвърчат минутите на дълго чаканите

срещи,

ръцете вплитат се в жадувания сън,

летят вълшебни нощи на милувките

горещи,

стопяват се във утро на трамваен звън...

Държиш в ръцете закъснялото писмо,

отива си денят във плен на залез,

наоколо са цветовете на внезапна есен

със остър вятър на мъчителни раздели.

Но от цветеца идва следващия лист,

след дълга зима пак те среща пролет,

денят настъпва ведър и лъчист

и любовта се ражда сред разцъфнали

тополи...

Шумят родените листа под пролетния дъжд,

едри капки галят багрите на идващия ден,

сърцето пуква като пъпка изведнъж

в света огрян, усмихнат и зелен.

Листенцата на цветенцето

няма да се свършат,

навън е сняг, но пак пробива минзухар,

дори и есен любовта не ще прекърши,

след зимен вятър винаги пристига

пролетния дар!

гр. София, 28.09.2016г.

Честит 8-ми март!

Поздравявам представителките на прекрасния пол!

      Димитър-Михаил Христов