Цветна самота
Цветна самота
Отхвърлена съм. Черна и сама.
Приседнала, стоя на кръстопът
и заедно със моята Луна
аз чакам светлината на деня.
Разрошена съм. Сива и сама.
Пречупена като стъбло на цвете,
отблъсната от всичко на света,
внезапно, без дори да се усетя.
Умислена съм. Жълта и сама.
Наоколо не чувам даже звуци.
Стоя изправена на моята скала
и чакам нещичко да ми се случи...
Несмела съм. Зелена и сама.
Запътвам се нанякъде... В съня
се втурвам бясно. След това
се удрям във преграда. От трева.
Неясна съм. Кафява и сама.
Ръждиви, мислите се размотават
и запиляват се във вечността.
Несбъднати, мечтите подивяват.
Разплакана съм. Синя и сама.
Водата ме понася с пълна сила.
Възсядам аз поредната вълна,
ръцете си в юмруци здрави свила.
Разбита съм. Червена и сама.
Кървя, кървя... Като ранена птица.
Дали ще се изправя след това?
Надежда ли? Поне една искрица...?
Разстреляна съм. Бяла и сама
Изпуснала съм хиляди пътеки.
Звездата ми е скрита зад стена,
издигната от сълзи и куплети...
© Капи Капито All rights reserved.
Любопитка такава !
